Изкуството е най-висшият израз на свободата.
То е свързващата, обединяващата сила.
Изкуството не признава пол, раса,
социална принадлежност…
не разделя, не отрича, не слага рамки.
Изкуството е експресия на вътрешният ни свят,
на цветовете, с които е облечена нашата душа,
на мелодията, която акордира нашето сърце,
на красотата, която регистрират нашите сетива.
В днешният свят, основаващ се на максимата-разделяй и владей,
идеята за поливалентната ренесансова същност на човека,
остава някак като едно далечно ехо от изминалите векове,
като една идея за върхов интелект,
за една божествена същност,
за един недостижим идеал,
който не може да се възроди отново днес.
Дали самите ние,
не можем да уловим с нашата перцепция цялото вдъхновение, което ни заобикаля,
или просто сме твърде егоистични, за да творим, без да очакваме нещо в замяна, просто да създаваме красота,
да отдаваме себе си в нашите творения,
да се сливаме с тях в едно пространство, което не принадлежи нa никой
и едновременно с това, принадлежи на всеки…
в една страна на Чудесата!
И нека се замислим…
дали има нужда да го търсим със свещ или с лупа и да се съмняваме, дали е възможно да се роди отново човек като Леонардо да Винчи
или Микеланджело Буонароти,
дали ние се раждаме научили всяка наука,
усъвършенствали всяка форма на изкуство…
носители на специален ген!
Не, ние сами се създаваме.
Ние сами подбираме и посяваме семената,
от които израства Той-Ренесансовият човек.
Семената, които ние улавяме с нашите сетива,
идват от книгите, които четем,
личностите, които ни вдъхновяват,
примерите, които виждаме
и трудностите, които ни учат.
Поливаме тези семенца с трудолюбие и дисциплина, подхранваме ги с любов,
и така даваме светлина и пространство,
да изгрее Твореца, който живее във всеки един от нас!
С обич,
Сара
