„На дъното на морето перлите и камъните са смесени. И достойното за похвала се намира сред недостатъците и грешките. ”
Мевляна̀ Джалал ад-Дин Мухаммад Румѝ
В днешно време навсякъде четем, че щастието и радостта не идват сами, че ние трябва да се борим за тях, да ги търсим през девет планини в десета, да се стремим само към това и да мислим позитивно. Към това прибавяме и да летим високо над земята, да гледаме света през розови очила, така ние виждаме избирателно, което ни е угодно, което не ни разстройва…защото такъв е живота, гледай себе си и не си хаби времето и енергията да съпреживяваш страданията на другите.
Затвяряме очи пред несправедливостта и злото, молим се тайно да не ни сполети същата участ. И така живеем щастливо, пърхайки с крила и заобикаляйки всяка трудност, защото не затова сме се родили, за да ни е трудно и да се лишаваме …
Не! Тук сме, за да се забавляваме и да сме щастливи! И да живеем в охолство и изобилие, както подобава на най‑високото стъпало в йерархията на Земята. Прибираме се, заключваме вратата, сядаме на дивана и си отдъхваме.
Вече сме далеч от всяка опасност. Но успокоени и привидно изолирани, ние не виждаме всъщност къде се е скрил звяра… Подготвения човек е най‑лесната плячка за този звяр. Този който си мисля че всичко знае, че всичко може. Този убедения в себе си, с високо самочувстие и его, той е предпочитан. Той се е подсигурил, на него никога няма да се случи това, което е сполетяло съседа му! Той е постройл крепостна стена около замъка си, изкопал е ров, никой враг неможе да премине!
Да ама не!
Най‑големия ни враг всъщност не дреме навън пред портата, сред нещастието на хората, от които извръщаме глави, сред бедността или болестите, от който ни е страх. За него нямаме сетива, да го регистрираме и да се пазим. Той е невидим, преминава през стени и се настанява в нас, лежи си на уютно, на топло, ние си го отглеждаме с най‑голямо внимание и без да осъзнаваме той расте и като изкусен оратор и философ успява да ни убеди в правотата на своите желяния… Нека Ви споделя моето мнение. Стремежът към удобство и непрестанни удоволствия, е най-големия ни враг. То е дремещото зло. Веднъж достигнали това привидно щастиe сме успокоени, опияниени, замъглени…
Човек попаднал в този кръговрат, спира да се разивива, да търси, да внимава, изгубва своя инстикт. И бавно започва да отслабва, става уясвим… Той е самодоволен и егото му започва да расте… А с това и страха му да не би да изгуби своето богатство и щастие.
Стремежът към удобство, да сме винаги в своята зона на комфорт, е врага на самоусъвършенстването, на пътя към себе си и на риска да поемеш към нови хоризонти… Сред страха ни от това да не сгрешим, ние губим мотивация, своя приключенски дух. Ставаме роби на този звяр, който дреме в нас, и живеем само за да му угодим, да не би да се събуди, да се ядоса и да разруши нашия пясъчен замък. Застраховаме се, правим влогове, трупаме имущество и съветваме децата си да не поемат по трудния път и да не рискуват, защото могат да изгубят всичко. Но как тогава ще пораснат и ще помъдреят… което всъщност ние искаме за тях.
Например:
Още от малки ни очертават периметър, поставят ни граници и норми и ако го напуснем или нарушим, трябва да знаем, че задължително ще ни сполети беда. А ако случайно прекрачим тази граница, ни лишават от всичко което обичаме, за да запомним, че ако се осмелим отново, ще бъдем нещастни. Така ли даваме най-добрия пример, това ли е венеца на еволюцията ни, живот в плен, в плен на удоволстията, на сетивата…това ли е щастето?
Живот в рамка и сигурност, като животно попаднало в клетка, някак смътно си спомняме какво е да си свободен и да се осмелиш… Виждаме света през екраните, слушаме какво ни казват силните на деня, а нашия интикт за оцеляване приспиваме всяка вечер с поредното питие.
Неспособни да приемем поражения, да стиснем ръка на своя колега и да го поздравим искренно, че е по‑добър от нас, да осъзнаем нашите силни страни и да ги развием, да придобием идентичността, от която така бягаме и ние страх … да благодарим, че сме тук на земята, независимо от условията на момента, да се научим борейки се да бъдем щастливи, при най‑трудните условия, да ги търсим, да не бягаме от тях, защото те носят сигурна победа! Всеки е различен и има своя път, който да следва, но ние всички, различни, можем да сме еднакви в едно, а то е …в силата на личния пример . Чрез него да бъдем промяната, за която непрекъснато говорим. Нека оставим света след нас едно по‑добро място за бъдещите поколения, нека докажем, че заслужаваме да се наречем венец на Сътворението.
